 |
|
Публикувано:
Предстоящо:
|
|
|
|
"Плътна
проза, блестящ и многопланов диалог,
очарованието на поезията и простотата на философията, която идва с
тръпките - това са само няколко от качествата на този роман. "Имам
изключителност" - казва Елиа. Която твърде често сбърква словореда. И
която може да напипа истината в мрака на зрящите. "Съперницата" е една
изключителна книга."
(предговор)
|
|
|
|
Едно
сляпо по рождение момиче се влюбва на шестнадесет
години в един моряк, който шепне и сякаш няма дори глас. Когато морякът
изчезва, не оставя нищо. Освен мирис на цигари.
Една
жена среща мъж, притежаващ всичко, но не и минало.
Въпреки страховете си тя също се спуска в тъмното. Там обаче правилата
са
други.
... Интригата съществува, но пластовете в тази книга са много
повече.
|
|
|
10 лв. за България
10 € за Европа
$15 за останалата част от света
(доставката е включена в цената) |
|
|
|
|
|
|
|
Една
част от тиража от 2 500 бройки на "Съперницата" трябваше да
разпространя
аз, но все отлагах и така и не стана. Добре поне, че книгата е на
хубава офсетова хартия.
Сега,
най-накрая, реших да я
пусна онлайн... Когато започвах да я пиша, търсех предизвикателство,
нещо,
което да е тотално различно от моите възприятия. Накрая реших героинята
ми да е
сляпо по рождение момиче, за да мога да опиша начина, по който тя си
представя
света. Срещнах се и с много слепи хора, но едва след като сама бях
описала
повечето неща. Разговорите с тях ми показаха, че бях успяла да
напипам най-същественото,
което ми донесе истинско удовлетворение като писател.
Мой
редактор беше Никола
Джоков, който написа и предговора. Той наистина хареса книгата, личеше
си от
начина, по който говореше за нея, и предложи промяна само на няколко
думи. Вярно,
че бях преписвала целия ръкопис на пишещата машина поне три пъти, че
бях
редактирала месеци наред по цели нощи, но много се зарадвах, че човек с
неговия
опит поправи не повече от две-три думи.
Когато
занесох готовия ръкопис
на Огнян Сапарев, който стана рецензент на книгата, го попитах дали е
правилен
сънят ми по Фройд. Той ми беше преподавал за Фройд в университета и
много се
вълнувах какво ще каже. След като се замисли няколко секунди,
каза
нещо от
рода на: „Ами..., всеки сън може да се
тълкува по всякакъв
начин”. Това беше един от хубавите и навременни уроци в
живота ми – да не се
закрепостявам в никаква теория или в каквото и да било. Не че бях
склонна да го
правя, но тогава някакси го и осъзнах.
Писах
книгата повече от година.
Напуснах работата си като журналист, за да й се посветя напълно. Беше
трудно
решение, но не съжалявам. Тези дни прочетох една мисъл на Джон Джейкс в
сайта
на едно американско списание, и тя много точно представя за мене самата
същност
на писането:
"Be
yourself. Above all, let who
you are, what you are, and what you believe, shine through every
sentence you
write, every piece you finish." (John Jakes)
Ами,
това е. Надявам се книгата да ви
хареса.
12
май, 2010 г. |
-----------
|
|
Откъс
Взех да се изморявам от цялата история.
- Добре, прави каквото щеш.
- Ще остана в манастира.
- Остани.
Лошото е, че и тя беше в същото
положение, дори по-зле. Бързо се изтощи да плаче и лицето й се загуби в
роклята. И очите й бяха изгубили синия си цвят, сякаш са й направили
снимка с некачествени цветове.
Какво трябваше да сторя, някаква шапчица
ли да повдигна, панделка ли да дръпна, за да се съживи отново? Спомних
си думите на дядо й за "недостижимото", което ще я погуби. Останахме
сами, другите момичета си тръгнаха.
- Уханието чувстваш ли?
- Какво ухание?
- На раждане. Скоро всичко ще се роди.
Беше права - пролетта идваше. Но Марти
беше умрял, Виктор беше умрял, двама мъртъвци ни деляха от идващата
пролет.
- Аз съм егоистка, мисля, че трябва да ми
се обръща непрекъснато внимание. Аз съм виновна да се случи с теб това.
- Не си виновна за нищо, Елиа. Сега е
важно да ти олекне, затова говори, опитай да се измъкнеш.
- А когато се измъкна, щастието и
нещастието ще са еднакво далеч. Все едно съм ги направила еднакви.
И ние имахме вид на овехтели като
църквата. И което е най-тъпото, дължеше се на един-единствен мъж.
- Ева, мислиш ли, че е възможно...
- Какво?
- Да не е един-единствен, а да са
близнаци?
Като че ли се усмихна. |
|
|
|
|
|
