ДЕНЯТ СЛЕД КВАНТОВИЯ СКОК

  На 21 декември, 2012 година, свършва колендарът на маите. Тогава може да се случи какво ли не, но не гадаенето е целта на написаното по-долу. Просто ще допусна, че на въпросния ден наистина става нещо грандиозно – извършва се квантов скок на човешкото съзнание и всички хора се преселват другаде.
  Написаното по-долу обаче не е и за това, а е една утопия за напуснатата от хората Земя...
  
  
  И планетата се обезлюдила, но не като след неутронна бомба. Изчезнали само хората, а с тях и вибрациите им. Изведнъж станало поразително тихо, като в изпразнена лудница. Тишината се чувала – все едно дълго е валял проливен дъжд, който внезапно спрял и само от малък улук продължили да падат капка след капка, кап- , кап- , кап- , а когато и тези капки спрели, станало съвсем тихо. Заглъхнало ехото от милиардите чувства, мисли, сънища, мечти, провали, надежди, любовни признания, раздели, раждания и смърти.
  И щом всичко това заглъхнало, животните се преобразили. Само кучетата се натъжили, може би и част от котките. Скоро тигровите бебета започнали да се раждат с напълно променена душевност - сприятелявали се с малките зайчета, и макар и неуверено взели да опитват тревата, а после я харесали. Напук на всякакви научни догадки, стомасите и целите им организми бързо се преустроили за новата храна.
  ... Когато още имало хора на Земята, едно тайно общество, розенкройцерите, твърдяло, че в следващия, юпитеровия, период, хората ще са ангели, по-добри от настоящите ангели, а животните ще се превърнат в едни по-добри от сегашните хора. И ето че за последното изведнъж се появили предпоставки, макар и по неочакван начин – чрез квантов скок, след който обърканите човешки трептения изчезнали от земята и вече не влияели на никого.
  Почти на всички земни животни им олекнало след тази дата. Огромна въздишка на облекчение се изтръгнала от тях. Кравите, наредени за заколение в кланиците, обезумели от радост. За жалост, повечето не преживели шока от скока. Ястребите и орлите ненадейно усетили странни пориви - някаква мека, пъплеща топлина им дала импулса да заобичат плодовете, особено черешите. Така през юпитеровия период те щели да се превърнат в смели космически изследователи и... в проблем за зъболекарите.
  Калинките бързо развили гласни струни и започнали да издават едни от най-нежните звуци във вселената, а дори и във всичките онези паралелни места, където били запратени хората според нивото си на развитие при квантовия скок.
  На животните се отразило и спирането на една от дяволските човешки практики. Става дума за огромния брой „Е”-та, тоест подобрители и овкусители, като тебешир в хляба и солна киселина в солетите... Разни „Е”-та масово присъствали и в кучешките и в котешките храни, а в храната за животните, гледани за месо, мляко и яйца, имало ако не тях, то десетки хормони, антибиотици, пестициди. Всичко това изчезнало след преломния 21 декември, защото без хората черните експерименти спрели и животните заяли все по-природна храна. Тя растяла, необезпокоявана от плевели, които не просъществували дълго без вибрациите на гнева, завистта и алчността. И станало чудо! Освободени от химията, хилядите животинки са облагородили още повече. Те сякаш заживели постоянно в красивия залез на синя лагуна – в това се превърнала за тях Земята. И за първи път в измъчените им сърца се зародило онова, което преди било човешка привилегия – сълзата. Животните се просълзили от дружелюбието на планетата. Нищо вече не я застрашавало. Възраждащите се земни вибрации на всеобщо разбирателство отблъсквали далече големите метеорити и астероиди и подобрявали земния климат. Дори костенурките се променили, след като пили няколко години само чиста вода. Те станали по-бързи, тъй като вече имало десетки прекрасни места, за които да бързат. Морските свинчета спрели да мислят само за секс и да боледуват толкова, и от тях се оформили великолепните танцьори на юпитеровия период. Мухите спрели да хапят, защото вече не били така напрегнати - изчистеният свят не съдържал вредно електричество.
  Някой с по-трезво мислене сигурно би описал друга картина - как след скока всичко човешко изчезнало и навсякъде се възцарили само хаос, смрад, разруха и безсмислие. Как животните се избивали, плевелите избуявали, а изкуството вече нямало от кого да бъде създавано и оценявано. Как жестоки първични закони заменили цивилизацията... Но не станало така. Изчистената от присъствието на хората Земя просто просияла. И изкуството не изчезнало. Когато калинките запеели, всичко живо притаявало дъх.
  След квантовия скок единствено делфините наистина страдали дълбоко за човешката загуба. Нищо че и те често пълнели чиниите преди 21 декември, 2012 година. Щом се съвзели от мъката си, започнали да помагат на останалите животни в развитието им и така заменили човешкото присъствие с едно по-добро разумно присъствие. През юптеровия период делфините си останали делфини, защото те винаги си били съвършени.
  
  ... В онези времена квантовата реалност изумявала най-вече физиците, които все пак я били поопознали. Ако една котка, разсъждавали те, е похлупена в някаква кутия, в която има механизъм с радиоактивно вещество и съд с отровен газ, и ако ядрото се разпада за час с 50 процента вероятност, то 50 на 50 е сигурно, че точно така ще стане и котката ще умре. Според тях обаче при липса на наблюдател тази котка е в суперпозиция и е хем жива, хем мъртва – едновременно! – и само махането на похлупака утвърждава едното или другото състояние. Тази едновременност изглеждала налудничава, но, всъщност, именно котката на Шрьодингер от въпросния мисловен експеримент е идеален символ на цялото онова човешко състояние допреди скока. Хората тогава били като котката – в тях едновременно дремели напълно противоречиви възможности. Капакът се вдигал и понякога се откроявала красива картина, а друг път се очертавала невероятна жестокост.
  В онази човешка обърканост имало, разбира се, и нещо пленително. Хората били уязвими. Наранявали се един друг, но проявявали и невероятна отдаденост. Така, науверени в чувствата си, те карали енергията и ослепително да блести, и смътно да гасне. В тези променливи, хаотични, несигурни, красиви, шантави вибрации имало красота, като в звездите, трепкащи на нощното небе. Но имало и болка, много болка. В земното училище на болката се плащала твърде висока цена.
  Само човешкото състояние било така крехко. Тази обърканост я нямало в животните или в растенията. Единствено в човешкото проявление имало вечната Шрьодингерова несигурност и човешките витални тела били като прокъсани дрипи, хвърлени на вятъра.
  След квантовия скок Земята се изчистила от прокъсаността. От сивотата на облаците, пречистващи непрестанно мръсната от човешките емоции вода. От недоволството на пръстта, поемала толкова мъртъвци, играли преживе на хазарт със своя и с чуждия живот.
  И любовта на хората била непостоянна. Всъщност, това, което наричали „любов”, имало малко общо с истинската такава. То било като запалена малка свещ вместо слънцето. Хората се обичали подобно на риби, опитващи се да поемат въздух с хрилете си. В деня след скока милиони такива свещи угаснали и останало яркото слънце. Поголовната замяна най-накрая спряла... Преди и най-малкият вятър си играел с пламъка на свещите. С нежните и красиви, но нетрайни проблясъци.
  В деня след квантовия скок Земята най-накрая отново се стоплила от голямото духовно слънце. Тя грейнала за живот, след като свещите, които я превръщали в нещо като огромна църква, загаснали. Онази, меката топлина, от която животните се просълзили, се върнала. На планетата най-накрая й олекнало от безбройните восъчни капки, тези гадни малки опарвания на човешката любов.
  В деня след квантовия скок самите кванти, от които била съградена Земята и всичко на нея, си отдъхнали... Човекът се чудел непрестанно, а чуденето побърквало квантите. Те били в положението на тухли, от които незнаещото добре какво желае човешко съзнание започвало да строи нещо, но след минута решавало друго, след още една минута се захващало с трето, и така нататък до безкрай. Объркани, хаотични, невротизирани кванти в свят на милиони започнати и недовършени човешки стремежи. Тъжна картина.
  След скока всичко това утихнало и непреселените кванти се преродили. Другите създания въобще не им пречели. Дори в най-лошите условия малкото цвете с все сила се стремяло нагоре и намирало процеп и в скалите. Дърветата правели същото. Ако се наложело, корените им разпуквали скалата. И плесените дори не се колебаели в смисъла на съществуването си.
  Много хора имали мечти, но рядко ги постигали. Други били упорити и последователни, ала стремежите им били такива, че ги тласкали надолу. Все едно целта на цветето да е все по-гъстата материя и то да зарасте все по-надълбоко в пръстта. Там никога не биха се появили листа, клони, цветя или плодове. Красотата просто не може така. Властта и парите погубвали хората. Бедността също. Изобщо, имало нещо сбъркано в цялото онова време.
  В деня след скока кошмарът най-сетне свършил и тези малки кванти се разтанцували влюбено. Въздухът се напълнил с шепота им. Ненаблюдавани вече толкова налудничаво, квантите си отдъхнали и парадоксите за разни живо-мъртви котки престанали.
  
  Никой вече не късал цветята, за да ги подарява. Известната пророчица Ванга казвала, че откъснатите цветя са като детски ръце. Зловещото нараняване спряло.
  Розите не били на себе си от радост. Въпреки бодлите си те били едни от най-подаряваните цветя. След скока най-накрая спрели да се боят за ръцете си и скоро станали още по-хубави. Пчелите и пеперудите кацали по тях, забравяйки всичко друго на света. Великолепните цветове на розите били самата красота, изсипана вкупом отнякъде, били буквите й, с които можело да се напише всичко.
  И тревата си отдъхнала, защото мразела да я тъпчат хора с лоши мисли. Тези вибрации били много по-мръсни от калта. Децата обаче много й липсвали - игрите и смеха им, ожулените им колене, рисунките с пръсти в пръстта, заровените смешни съкровища. Детските вибрации били като крила на невидими птици. Децата били искрени и жадни за живот. Тревата ги виждала като неспиращи да летят криле, потоп от свежа светлина. Обичала ги.
  И когато човечеството се преселило, тя изтрила следите на всичко случило се някога, но запазила спомена за всяко дете. За невинността, изчезваща бързо в обърканата лудница, в която всеки нормален малък човек влизал с раждането си и не след дълго ставал като останалите.
  Тревата запомнила децата и израствайки отново и отново, тя пренасяла през времето съвкупния спомен за тях. Пренасяла образа на непрекършения все още дух на всяко човешко същество, живяло преди 21 декември, 2012 година. Била осеяна с прекъснатите кълнове на мечтите и капките роса били болката й. След човешкото преселение й трябвало много време, докато свикне с липсата на детския смях.
  ... Интересно дали всичко е можело да бъде различно. Дали без квантовия скок човешките съзнания са щели да станат по-други. Земната история трудно би казала „да”, защото само масовите катаклизми пречиствали земята. Най-вече войните.
  Само ураганът на войната изчиствал света, но после пак ставало мръсно. И пералнята на човешкото уго, наречена „война”, отново заработвала. Майките губели синовете си. Синовете губели живота си. Животните никога не воювали, освен обезумелите глутници кучета и вълци.
  След 21 декември войните спрели. И щом техните вибрации изчезнали, вече нямало кучешки и вълчи глутници. Сигурно някои богове са съжалявали за изгубените зрелища. Но не и планетата.
  
  Квантовият преход се извършил по-бързо и от едно мигване. И в миг сапуненият мехур на цяла една вселена се пръснал, защото тя, както всяка друга, зависела от наблюдателите си. Човешките сетива възприемали съвсем малък диапазон от възможности, което ограничавало и мисълта. Впримчен в тесния спектър на сетивата, умът не бил свободен, по-скоро напомнял бито куче. Зависим от алкохола, дрогата, илюзиите и самодоволството.
  След като всяко човешко съзнание завибрирало по-бързо и извършило квантов отскок нагоре, гроздето спряло да ферментира. Наличното на 21 декември, 2012 година вино още десетилетия отлежавало, но повече нямало кой да го пие. То, така да се каже, останало без наблюдатели, а на квантово ниво това е абсурдно. Ето как след време се случило нещо не толкова странно – безброй пълни с вино бутилки напълно изгубили вибрациите си. Върнали се в някакво латентно състояние на непроявеност. Станало така, защото никой не се интересувал от тях. Скоро новородените бебета на всички животни спрели изобщо да ги забелязват. Така в новата земна вселена виното изчезнало, както и много други неща, точно както в предишната, човешката земна вселена ред други неща пък нямали вибрации, защото хората не ги забелязвали.
  Новата вселена подредила мебелировката си според вкуса на обитателите си, нейни наблюдатели. Онези животни, които преди все пак харесвали алкохола, спрели да го искат, защото доминациите в новия свят лесно заглушили дребните различности...
  Така постчовешката Земя казала „сбогом” на виното, твърдия алкохол, бирата, цигарите, опиума, скоковете с бънджи, колите, бензина, самолетите, сауните, сапуна, дезодорантите, джиесемите, дискотеките и оръжията. Също на писалките, дрехите, обувките, люлките, мебелите, лекарствата, йога-килимчетата, водните пистолети, книгите, картините, бижутата, парите, банките и така нататък.
  Световната мрежа, която вече не била в ничие полезрение, също изчезнала. При някакво чудодейно завръщане хората бързо можели да я възстановят, защото си била там, но при отсъствието им и тя сякаш се изпарила. Или, както те обичали да казват :”Каквото било, било...”
  
  Квантовият скок се състоял само дни преди Коледа. Голяма част от човечеството напуснало Земята със събудения за пореден път в сърцето коледен дух.
  Коледите били странно нещо. Те били времето на най-много продажби и самоубийства, на почти еснафска надпревара в приготовленията, но и на отваряне към една по-добра човечност. Растели кражбите, ала и добротата. Раждало се отново и отново нещо светло на небето и се опитвало да смекчи тъмнината долу.
  Всяка Коледа била един малък квантов скок за вярващите в нея, но той бързо губел силата си и съзнанията се връщали в предишните си честоти. ... В деня след квантовия скок там, където празнували Коледата, всичко приличало на огромна, отрупана с блясък и напусната от актьорите сцена. Коледната вибрация била така силна, че й трябвали месеци да изчезне напълно. Останали толкова много неподарени играчки и детски копнежи, непроизнесени и нечути думи. Празничната приповдигнатост напомняла огромна топка от бавно въртяща се вода, разпръскваща надеждите на хората за едно ново начало. За раждането на любовта, която най-накрая ще донесе трайно щастие. И всещност самият квантов скок от 21 декември 2012 година бил точно това, но осъществено по драстичен начин. Хората били отнесени и пръснати на разни места, деца се разделили от майките и бащите си, защото детските вибрации били най-високи. Сякаш бог се разгневил най-накрая и направил това, което хората толкова време не успели да постигнат. А маите явно отдавна са го знаели, което не е никак чудно за квантова вселена, в която миналото, бъдещето и настоящето са като кафетата три в едно.
  Родил ли се е Христос и в онази несъстояла се Коледа? Появил ли се е без вибрациите на нито един човек? Какво изобщо би значел той за планета без хора?
  Отговорът бил пределно ясен – в новия свят животните се успокоили, хищниците се облагородили, цветята просияли, водата се изчистила, въздухът също, делфините станали учители, тревата запазила паметта за всяко прекрасно дете..., и да, за първи път Христос не само се родил, но и възцарувал сред цялото това царство. Капчица кръв не се проляла повече в негово име. Всяко земно същество усетило присъствието му. Калинките запяли по-хубаво от ангелите. Кокичетата зашепнали чисти молитви, без да искат нищо за себе си. Водните кончета танцували до припадък. По клоните на неотсечените елхи се понесъл звън на невидима украса. Сърните пристъпили гордо в новото царство и разбрали колко е хубаво да не се боиш.
  Чудовищата от морските дълбини умрели от мъка, защото разбрали какво чудовищно нещо е сторила еволюцията с тях. Лъвовете свели смирено глава пред величавото усещане да си част от нещо голямо.
  Малкият принц не би си тръгнал тъжен от този свят. А Ромео и Жулиета просто биха се обичали - те биха се вписали добре в новата земя...